Концепцияата за Екзистенциалният вакуум,е създадена от психиатъра Виктор Франкъл, който успява да оцелее Холокоста, преживявл 4 години от живота си в концентрационен лагер, се отнася до дълбоко усещане за празнота, безсмислие и липса на цел в живота. Характеризира се с парализиращо чувство на скука, апатия и усещане за откъснатост от себе си, истинската си същност и света. Чувство, което отделя човека от преживяването на ценностите му за настоящия момент. Състояние, което разделя индивида от актуалните му житейски роли и адекватното им изпълнение.
Според Франкъл екзистенциалният вакуум възниква, когато индивидите не са в състояние да намерят или създадат смисъл в живота си. Възможно е да се появи дори и когато основните физиологични нужди са задоволени, и въпреки това хората все още да изпитват дълбоко чувство на неудовлетвореност и безцелност. Състоянието може да бъде пренебрегнато като такова, защото привидно изглежда, че всичко останало е наред в живота на човека и няма какво толкова да го товари. Именно и заради това, често тези хора не са правилно разбрани от околните и поведението им може да предизвика възмущение, дори подигравки. Това чувство на празнота е сериозно и ако не се отработи, може да доведе до множество психологически и емоционални борби, дори депресия, усещане за тревожност и чувство на отчаяние.
Франкъл вярва, че екзистенциалният вакуум често възниква в общества, където хората са изправени пред изобилие от материални удобства, не са предизвикани от задачите на оцеляването и трудностите на необходимостта за справяне и въпреки наличните ресурси, които биха могли да използават, им липсва по-дълбоко чувство за цел и удовлетворение. Той твърди, че намирането на смисъл и цел в живота е от решаващо значение за психологическото благополучие и устойчивост.
Преодоляването на екзистенциалния вакуум включва търсене и откриване на личен смисъл и цел. Това може да се постигне чрез ангажиране в дейности, които са в съответствие с ценностите на човека, култивиране на смислени взаимоотношения, преследване на личен растеж и саморефлексия и намиране на чувство за връзка с нещо по-голямо от себе си.
Важно е да се отбележи, че екзистенциалният вакуум е сложно и дълбоко лично преживяване и неговите причини и прояви могат да варират от човек на човек. Ако се борите с чувство на празнота или липса на смисъл, търсенето на подкрепа от специалист по психично здраве може да бъде полезно за изследване на тези емоции и работа за намиране на чувство за цел и удовлетворение в живота.
Comments