Тялото и мозъкът са направени изцяло от молекули, доставени от храна, въздух и вода. Продължаващите биохимични реакции са пряко засегнати от това, което човек консумира. Един от основните потребители на произведената енергия в тялото е именно неговото величество Мозъкът. Не можем да игнорираме влиянието на храната над химията в мозъка, защото процесите и закономерностите в него продължат да протичат така или иначе. А ние ще разчитаме на тях, за да можем да изпълняваме ежедневните си обичайни или и необичайни задачи. Системно и последователно умствено натоварване, работа с емоционални товари, блокажи от миналото и преодоляване на всичко, което Ви пречи няма да компенсира липсата на важни витамини, минерали, незаменими мастни киселини и незаменими аминокиселини. Но балансиран подход би позволил да се достигне по-висок капацитет в когнитивните заложби, контрола над емоциите, интелигентността и общото усещане за пълноценен и щастлив живот.
Защото храненето е физически, психически, социален, културен, феномен. Вкусът има способността да ни откъсне от всичко, което знаем за храната или именно той би могъл да възпрепятства възприемането на знание, свързано със състава и композицията, свойствата и ефектите на храната.
Мозъкът е отговорен за правилното функциониране на всички останали органи и системи в организма. Обръщаме се към него като Сиво вещество, но в действителност той се състои от два вида клетки, а именно сиви мозъчни и неврони - с бял цвят. Състои се от ляво и дясно полукълбо. Мозъкът анализира цялата информация, която постъпва в него и за да се изпълняват правилно всичките му функции, той се нуждае от енергия, която придобиваме чрез храната. Като той използва повече от една пета от дневните енергийни нужди на тялото. Съответно той не функционира абстрактно, извън контекста на нашите навици и единствено на базата, на това, което е заложено в него. Той има нужда от енергия, която ние да му доставим. Ежедневното ни вмешателство в тези биохимични процеси се случва чрез приема на храна и вода, и физическата активност. От тези източници ние набавяме строителните блокчета, които влизат в строежа на всяка една от клетките на основните системи в човешкия организъм. Чревната система и мозъка общуват постоянно. Всеки път, когато консумираме храна стомахът изпраща сигнали към мозъка. Храносмилателната система съдържа около 100 милиона неврона и произвежда огромно количество невротрансмитери. Това е едно от обясненията защо храната оказва толкова силно въздействие върху настроението и емоциите.
Известно ни е, че генетичните заложености са съдбовното в живота ни. Ние ги унаследяваме и нямаме никаво право да се противопоставим. Но биологията ни предоставя ясната формулировка на това явление, а именно разликата между генотип и фенотип. Човешкият генотип е съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК. Но не е задължително генетичните заложености да бъдат проявени. Именно тук идва нашата роля и активно участие в тези процеси. Условията, в които живеем, ежедневните избори, които правим или иначе казано – навиците ни ще повлияят и тогава нашият генотип ще бъде изложен на външни фактори, които ние сами сме избрали – човешкият фенотип. Така, че скъпи мои читатели, вече много големи хора за открили закономерността, че отвъд съдбовното в живота ни, съществува свободно пространство, което ние сами избираме как да запълним и към какво да го насочим. Виктор Франкъл е достигнал до тази основна теорема. И Там са всичките наши избори, които ни определят и изграждат уникалната личност, която сме. Не всичко е предопределено, не всичко е предначертано. А всеки информиран избор в живота ни, е по-добрият избор.
Психосоматиката разглежда взаимодействието между тялото и личността и душата. И тъй като соматичното и психичното са силно свързани, е трудно да се определи кое е първичното. Така въпросът дали тревожността у индивида води до соматично заболяване или определен дибаланс има влияние над сигналите изпращани към мозъка, потъващи в несъзнаваното и произвежда тревожност. При всички положения продължителното въздействие на стреса може да доведе до физиологични промени, които в последствие да причинят телесна болест. Стресът активира норадренергичната система, което води до отделяне на катехоламини. Негативните емоции потискат имунната система. Освобождават цитокини, а свръхсекрецията на цитокини е силно нежелателна.
Продължителен стрес, като този провокиран от Ковид, може да доведе до активиране на хипоталамус-хипофиза адреална ос, което води до повишена секреция на кортизол, което води до структурни увреди на различни вътрешни органи и системи. Това прави организма уязвим. Но именно тук е нашата отговорност и възможност да му помогнем като му предоставим необходимото. Знаем, че стресът, тревожността, страха тиранстват в тялото, ума и душата ни, за което плащме с енергията си и способностите си. Отношение има балансираното хранене, мъдро подбрани микро и макроелементи, които да посигурят наличието на жизненоважните елементи. Не е необходимо при всяко хранене да проверяваме какво ще каже енциклопедията. Има принципи, които могат да бъдат разбрани и усвоени, съобразени с индивудуалните потребности на човек и така консумацията на храна да бъде съзнателен процес, който да го прави единствено и само по-здрав и същевременно да не му отнема удоволствието от храненето.
Качеството, количеството и комбинирането на храната имат значение. Не диети, а правилните комбинации. Храните, които не са подходящи за комбиниране в едно хранене е най-добре ако бъдат консумирани в отделни хранения – така биха били спестени нежелани процеси като възпаление и ферментация. Не лишаване, а разбиране. Бъдете наясно към кои храни имате непоносимост и бъдете внимателни с тях. Не всичко, което се води полезно всъщност е подходящо за вас. Силата на навиците идва от тяхното натрупване във времето. Когато ежедневно правим съзнателен избор на храни, които са известни с подпомагащите здравето на системите в тялото ни, ние работим върху изграждането на здравословени навици, тогава резултатите и ползите неминуемо ще дойдат. И най-важното е, че това са резултатите, които остават дългосрочно с нас. Не защото следваме изтощаваща диета, връщайки се към стари навици след приключването и, а защото сме променили нагласата си към храненето и сме го превърнали в осъзнат процес.
Освен, че храненето има директно въздействие над физическото състояние на организма, също така има отношение и към емоционалните и когнитивните умения и способности. Паметта, концентрацията, настроението, но също така и емпатията имат неврохимична основа, нуждаеща се от определени невропептиди. Умора, безсъние, небалансирано хранене могат да намалят емпатийния отговор на индивида, който включва познаване на вътрешното състояние на другия човек, разбиране на чувствата и мислите на другите, и споделяне на емоциите.
Храната има и друга страна – невротична. Храната е помощник на човека и по начина си на хранене той може да научи много за себе си. Докато индивида контролира храната – всичко е наред, но когато тя се превърне в диктатор, е важно ситуацията да се преразгледа и ако се наложи той да потърси помощ и съдействие. Хранителните разтройства са едни от най-агресивно развиващите се и обикновено отнема много време докато се предприемат действия, защото дългро време състоянието може да остане незабелязано от близките и сериозността му да се подценява.
Няма човек, който през своя живот да не е имал невротични симптоми. Ковид отвори вратите на негативните преживявания и неимоверно забърза темпото на развитие на всичко, което вече е било заложено – и положителното, и негативното. Ковид построи сцена и с прожектор освети всички слаби и крехки места на всеки един човек. Причините за възникване на неврозите могат да бъдат различни и едно от тях е въздействието на много силни дразнители върху нервната система или бърза смяна на процес на възбуда с процес на подтискане и обратното, срещано в периоди, в които човек трябва бързо да се приспособи към изменения. Нима една пандемия не осигурява именно тези условия.
Течение като това на Логотерапията – „третата виенска школа по психотерапия“, основана от австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл, би потърсило смисъла в една криза и извънредно положение. Не защото искаме да преживеем такива условия, а защото щом животът ни ги е изпратил, тогава той ни е поставил задача да се справим с тях и да изберем как да отговорим на случващото се.
Щом сме в тази ситуация, то поне нека преразгледаме всичко и да открием свободните пространства за действие. Не можем да изберем всичко, което ще ни се случва, но можем да изберем как искаме да отговорим на обстоятелствата. Философията на Франкъл за смисъла на живота се основава на концепцията, че животът има безусловен смисъл при абсолютно всякакви обстоятелства и човек трябва да го открие. Веднъж щом човекът вижда смисъла на живота си, той може да отговори на всички изпитания, и да достигне до удоволетворение и радост като странични продукти на реализирания смисъл. Човек има свободата да открива смисъл във всичко и трябва да интегрира тялото, психиката и духа, за да бъде в баланс.
Обикновено свързваме чувството на дискомфорт с нещо, което не желаем, но трябва да направим. Израстването на личността силно наподобява този процес. Често излизането от зоната на комфорт и откриването на житейската цел в началото няма да е приятно. Независимо от дискомфорта, усилията винаги се възнаграждават, тогава, когато човек достигне до това, което му носи чувство за истински смисъл. По същия начин и по време на извънредната обстановка хората бяха принудени да направят преорганизиране на живота си, да намерят време за всичко, което са отлагали с години, да преоткрият истинските достойнства на това, с което са свикнали и са спряли да го оценяват в пълна степен, да се изправят пред това, което не са искали да осъзнаят и са заглушавали, разчитайки на ресурсите, които външния свят може да предостави и така да отложи работата по вътрешния, да получат повече време, което преди това никога не е било възможно и да могат да реализират още повече истински ценности. Разбира се, че и преди тази сигуация е имало отговорни хора, които живеят така. Разликата сега е скоростта, с която промените пристигат, многопластовия обхват и синхрона, по който абсолютно всички преминават през еднакво изпитание.
Приемането на отговорност е базисно условие за промяна. Свободата е обвързана с определени ограничения. Ние не сме свободни от условията, но сме напълно свободни да избираме какъв човек искаме да бъдем и как искаме да отговорим на ситуацията. Отговорност, носеща отговор в същността си. Защото срещаме един от водещите принципи в Логотерапията – не ние задаваме въпроси на живота, а живота отправя покана към нас да отговорим към това, което ни изпраща. Когато хората се учат как да променят външната си среда, могат да бъдат предизвикани да потърсят в себе си начина, по който са допринесли за проблемите.
Освен цялостно усещане за дискомфорт Ковид се свързва и с много напрежение в отношенията. Проблемите и конфликтите сами по себе си не са нещо болестно. Дори привидно неразрешимите конфликти не е задължително да останат без решение. Ангажиментът към друг човек е водещ фактор във взимането на решения, поставянето на цели и следването им. Близостта и обичта на друг човек могат да бъдат един от най-мощните мотивиращи сили в живота , които да усилят многократно усещането за смисъл в живота на човека. Именно тук индивида намира смисъл извън самия себе си, чрез свързаността му с другите. Обичайки друго човешко същество, човекът излиза от своите собствени потребности и в огромна степен може да се погрижи за тези на другите. Като това ще окаже пряко влияние върху начина, по който той определя и дефинира целите си и начина, по който ги следва.
Изборът и отговорността са основата на самосъзнанието и по тези модели можем да преодоляваме трудностите, да засилваме способността си да живеем пълноценно, когато си припомним, че :
· нямаме неограничено време, за да направим нещата, които искаме в живота ни;
· можем да изберем как искаме да постъпваме във всяка една ситуация;
· не се раждаме с усещане за смисъл - смисълът се открива и създава;
· ние имаме свобода да правим избори, но винаги носим отговорност за тях;
· удоволетвореността от живота и психичното благополучие са обвързани с усещането за наличие на смисъл в живота.
Въпреки това смисълът не може да е самоцел и буквално да се търси тук и там, така че директно да се попадне на него. Смисълът, също както и удоволствието, трябва да бъде страничен продукт от осъществени ценности. Откриването на удоволетворение и смисъл в живота е допълнителната придобивка от живеенето с душа и сърце, посветено на това, което е истински ценно, на отдадеността от създаването, обичта, изграждането, труда. И смисълът не е фиксирано понятие, защото това, което един ден носи смисъл, не е задължително да го донесе и на следващия ден, а следващият ден би могъл да дойде, носейки друг смисъл, който отново трябва да бъде открит и осъществен с помощта на ценностите.
Ситуация в която има неяснота и несигурност е предпоставка за криза и задълбочаване на неразрешени вътрешни конфликти. Екзистенциалният вакуум е субективно състояние на скука, апатия, празнота. Внимателно трябва да се избере стратегия за справяне, интегрираща липсата, която го отваря. Търсенето на смисъла на живота може да породи напрежение и вътрешна турбуленция. Докато се опитва да определи целта на живота си, е силно вероятно човек да се чувства тревожен и неспокоен. Това усещане произлиза от екзистенциална криза, когато той всъщност не е напълно сигурен защо живее или какво трябва да прави с живота си. Чувството за безцелност и липса на посока би могло да предизвика силни вътрешни сътресения, докато не бъде открит истинският смисъл на живота. Вземането на решения винаги носи риск, но невземането на решения е пропуснат шанс. Когато пространството ни за действие е ограничено поради обстоятелства, които не зависят от нас, ние все още имаме свободата да видим къде можем да намерим свободни пространства и къде е необходимо да проявим отговорност. Това, което човек може да направи винаги, дори и когато глобална пандемия преобръща разбиранията му е без да се страхува от изхода на нещата, е да каже Да на доброто и Не на лошото.
По време на една глобална Пандемия видяхме как светът се променя и ние заедно с него. За да се справяме с несигурността е необходимо да е се открият вътрешни ценности, които да насочват към механизми за справяне с трудностите, проблемите или дори безсмислието в живота, както и да просто този факт за сложното естество на живота да бъде възприема като неизбежна част от него. Човек не трябва да допуска да живее с нереалистични очаквания и илюзии, тъй като е нормално е да се случват лоши неща, но в никакъв случай не съществуват само те, винаги има и компонент добро, който трябва да разпознаем. Възможно е да има моменти когато чувстваме, че нашите задачи са малки, едвам забележими в голямата схема на нещата или когато светът изглежда като непреодолимо и студено място за живеене, а конфликтите с другите са разтърсващи, човек може да се чувства напълно разбит от живота. Когато има такива моменти, един от полезните ходове е да се съсредоточи върху най-елементарните ежедневни дейности в живота – да си вземе студен душ, да отиде на разходка с кучето си, да създаде нещо красиво, а ако усеща, че може излезе извън своите потребности, да се обади на близък човек, да провери как се справя с новата работа и така да осъществи ценности чрез конкретни задачи „мисии“, докато премине и преобърне състоянието си. Човешката личност открива и изпълнява уникален смисъл в конкретни житейски ситуации.
Понякога дори да си починем и да правим нищо е правилно решение. Защото умората има много по-силно въздействие над качеството на живота ни, когато се превърне в константа. Психиката се уморява не по-малко от тялото. Умът се нуждае от почивка не по-малко от тялото.