Как да се справим с негативните мисли

Какъв е вашият опит - по-лесно е първо да видите положителната страна на нещата и да останете под нейно влияние, или негативната?

Как определяте дали една мисъл е позитивна или негативна?

Нашите мисли, емоции и поведение са свързани, така че е от съществено значение накъде се движи потокът ни от мисли. Мислите имат силата да влияят върху това как се чувстваме и ни насочват как да действаме.

Когато видим, че мислите ни са наситени с негативност, е важно да не се разочароваме от себе си, нито да се самообвиняваме. Това е един естествен защитен механизъм, който притежаваме и вероятността той да се проявява от време на време е висока. Всички можем да имаме негативни мисли и именно затова е важно да сме подготвени и да знаем какво можем да направим, за да не ги оставим да ни ръководят и да решават вместо нас.

Човекът е предразположен към негативност със склонността си да придава огромна тежест на нещата, които не се развиват добре или се объркват, за разлика от вниманието, което би посветил на вече добре изпълнените неща. Силата на предразположението към негативизъм е ключов елемент от начина, по който работи умът, заради модела и физиологията на нашия мозък. Една от структурите в мозъка – амигдалата, като част от лимбичната система, е устроена така че да забелязва всичко, което би могло да бъде заплаха и нейната мисия е да бъде в пълна готовност, да бди за сигурността ни и да защитава нашето оцеляване. Това създава предпоставка за влизане в навик, който хората системно практикуват, като първосигнално се тревожат.

В еволюционен контекст това е било от изключителна полза за запазването и развитието на човешкия род. Но вече праисторическите времена са отминали, заедно с физическите заплахи, които човекът е срещал тогава. Въпреки това и до днес същите части от нашия мозък са активни, дори когато въпросните физическите заплахи вече не съществуват или не са толкова значими. Светът, в който живеем днес ни предоставя друг вид заплахи – когнитивни. Те са обвързани с емоционалната и финансова сигурност, постиженията и успехите, социалните взаимоотношения. Тук хората могат да влизат в режим на тревожност, дори когато физически са извън контекста на определена ситуация. Мислейки за нея и чертаейки сценарии за начините, по които тя би могла да се развие в бъдеще. Умът е способен да премине през всички негативни сценарии, които види като възможни, но също така е и способен да разпознае много начини, по които да ги преживее и така да се успокои.

Човек може през мисълта си да преживее отново събития от миналото или да се насочи към това, което още не се е случило и да си мисли за възможности, които са в бъдещето. И не само, паметта може да е селективна и човек да помни избирателно, така преживявайки отново дадена ситуация, да преувеличава само определени моменти, които да затвърждават вече установената му нагласа към детайлите, от които е недоволен. В зависимост от индивидуалното предразположение към негативни мисли, човек ще се насочи повече към положителната страна на събитията или към негативната, и така ако фокусът е към негативните мисли, то независимо от обективната обстановка, те могат да попречат човек да се наслади на преживявания и да го отклонят от визията му за това, което е наистина важно за него. Колкото повече надмощие взимат, толкова повече могат да повлияят на цялостното разположение, енергия и настроение на човека. Тогава той може да вземе решение да замени негативните модели на мислене с такива, които да му помагат да живее пълноценно.

Постоянното негативно мислене може да бъде отнесено към още един физиологичен процес в организма ни, а именно ефектът на кортизола. Кортизолът е хормон, жизненоважен за изпълнението на редица функции в нашето тяло. Мозъкът обича кортизола, защото именно той е един от сигналите за идваща опасност и когато постоянно насочваме мисълта си към опасности и тревоги чрез негативните мисли, тогава създаваме условия за постоянно високи нива на кортизол.

Начини за справяне с негативните мисли:

Стъпка номер едно при работата с негативните мисли е те да бъдат разпознати. Умът може да обработва информацията селективно и да ни убеди в нещо, което не е задължително да е вярно. Колкото повече такива модели на мислене откриете, толкова по-близко сте до управлението им.

Втората стъпка е да се потърси първопричината им.

Можете ли да определите кога започват да се появяват, кога стават повече и по-силни? А с какво можете да ги свържете?

Стъпка три е да се изправите пред негативните мисли.

Всеки път, когато имате негативна мисъл, забавете темпото (ако е възможно) на това, което правите, дори спрете напълно и я разгледайте обстойно. Оценете какво е съдържанието ѝ и какво послание носи, след което преценете дали това в действитеност е вярно и има ли факти, които да потвърдят.

Има 3 въпроса, които можете да си зададете:

1.    Тази мисъл вярна ли е? Кои са фактите, които подкрепят това негативно убеждение?

2.    Тази мисъл как ви кара да се чувствате – положително или негативно?

3.    Можете ли да откриете в нея заложено нещо положително?

 

Стъпка четири. Почивка от негативните мисли. Когато установите, че вече са дошли в ума ви, рязко насочвате фокуса си към нещо друго, за което знаете, че ще е достатъчно значимо за вас, така че да има надмощие при взимане на свободното ви мисловно пространство. Понякога в началото това ще е трудно, но е напълно възможно да се тренира и да се научите как да го правите и да се отделяте от негативните си мисли. Полезна практика е да определите 5 минути, които могат да бъдат напълно достатъчни и, в които съзнателно да държите мисълта си върху нещо, което изключва съдържанието на негативните мисли. Тогава можете да насочите усилията си към нещо физическо, което да ангажира тялото ви в  настоящия момент. В моменти, когато това е невъзможно (например когато сте в офиса и седите пред компютъра си), можете да се насочите към визуализация. Посвещавайки вниманието и фокуса си, можете да си представите, че извършвате дадена дейност, че сте на определено място, че разговаряте с обичан човек, че извършвате физическо упражнение – избирате това, което е ценно за вас за момента и оставете мисълта ви с него за няколко минути. Както всичко, което изисква тренировки, и тук ще наблюдавате как с времето, упражнението става все по-лесно за изпълнение и имате все повече яснота как да го прилагате.

 

Стъпка пет. Практикуване на благодарност.

Благодарнността е определена като най-здравословната емоция. Дори изпитвана във високи нива, тя отново остава добра за човека, който я изпитва и няма как да му навреди. Благодарността може да се тренира като повишим чувствителността си към всички миниатюрни, дребни, малки и големи неща в живота ни, които са ценни и съществени.Нещата, които ви карат да се чувствате щастливи, но и не само – също така и тези, които са помогнали да се развивате, да се научите на нови неща, да достигнете до повече знания и умения. Често свикваме с хубавото и ценното в живота ни и спираме да го забелязваме. А то е достигнало до нас след дълъг и уникален път, то е там заради нас и поддържането на връзка с него е изключително благотворно.