Човешките черва често се наричат "втори мозък". Tова е единственият орган, който има собствена независима нервна система, съставена от мрежа от 100 милиона неврони, вградени в чревната стена. В човешкия организъм съществува микробиом на кожата, орален микробиом, а също така имат микробиом на червата, който той включва живота на бактерии, гъбички, вируси, протозои, както и всички техни генетични материали. Доколкото е известно, чревният микробиом тежи около 2 килограма и когато говорим него, ще разгледаме всички трилиони бактерии, пребиваващи в стомашно-чревния тракт. През последните години има повече изследвания за възможната връзка между червата и имунната функция, метаболизма, хормоналната регулация, поведението и психичното здраве.
Когато се родим, всеки от нас е стерилен. С течение на годините в червата на всички нас се развиват много разнообразно чрез различните бактериални видове, определени от генетиката, както и от бактериите, които живеят около нас. 100-те трилиона микроби, създали своя дом в стомашно-чревния тракт, са повече от важни за нашето физическо и психическо здраве. Чревните бактерии функционират като основни механизми за регулиране на храносмилането и метаболизма. Освен че извличат и произвеждат определени витамини и други хранителни вещества, набавяйки си градивните елементи от храната, която си хапваме. Здравето на чревния микробиом е пряко свързано със силата и възможностите на имунната система на организма. Всички те имат своите отговорности и основни функции. Микроорганизмите могат да изграждат и поддържат чревната стена и да й помагат да изпълнява най-важната си функция, за да предпазва тялото от външни нашественици и патогени. Полезните бактерии в червата се изправят срещу вредните микроби, като произвеждат антимикробни химикали.
Как се чувстваме емоционално е пряко свързано с червата ни. Когато имаме определено чувство на тревога или нервност, изпитваме физически усещания в стомаха си. И по време на стресови събития можем драстично да променим апетита и необходимостта си от храна от апетита за нежелана храна до абсолютно НЯМА апетит.
„Онова“ усещане в стомаха.
Както споменахме още в началото нашите черва съхраняват независим „мини-мозък“, който представлява сложна мрежа от неврони, наречена ентерична нервна система. Парасимпатиковата нервна система изпраща команди до червата, ако може да започне да смила храната. Но има и още един важен компонент - хормонът Грелин, известен още като „хормонът на глада“. Грелинът се произвежда в червата и той преминава през кръвния поток до мозъка, където изпраща команди към мозъка да огладнее и да започне да търси добра храна. Не само това, това също влияе на цикъла сън-будност, поведението, търсещо възнаграждение, и метаболизма на въглехидратите. Той се отделя, когато стомахът е празен и когато нивата му са високи, става по-гладен. Когато нивата му са ниски, човек не се нуждае от много храна и яде по-малко.
Колкото повече познаваме оста на червата и мозъка, толкова повече можем да разберем сложната комуникационна връзка между мозъка и ентеричната нервна система. След като проучихме тази връзка малко по-подробно, можем да се върнем към света на мини микроорганизмите, живеещ в червата ни.
Те могат да увеличат невропластичността в мозъка и това е свързано с настроението и центъра на паметта - хипокампуса.
Чревните бактерии също произвеждат стотици неврохимикали, които мозъкът използва за регулиране на множество физиологични и психични процеси като обучение, памет и настроение.
Чревните бактерии са способни да произвеждат огромен процент от снабдяването на тялото със серотонин, което е свързано с настроението, а също и с GI активността.
Нашите емоции могат да влияят и върхъ здравето на храносмилателната ни система. Често това е свързано с възпаление. В момента има много изследвания, фокусирани върху наблюдението на връзката между възпаление и депресия и тревожност, хронично възпаление и психични разстройства.
Според изследванията е възможно микробиомът на червата да повлияе на човешкото поведение много скоро след раждането. Той може да подготви някои аспекти на развитието на мозъка, като реакцията му на стрес. Точно както чревните бактерии въздействат на мозъка, мозъкът може да повлияе и на чревния микробиом, а многобройни изследвания показват, че психологическият стрес потиска полезните бактерии.
Тогава кои храни оказват положително въздействие?
Естествените пробиотици.
Киселото мляко е един от най-добрите източници на пробиотици, които са приятелски настроени бактерии, които могат да подобрят вашето здраве.
Произвежда се от мляко, което е ферментирало от добри бактерии, главно млечнокисели бактерии и бифидобактерии.
Освен ползите за храносмилателната система, киселото мляко е свързано и със здравето на костите.
Също така е полезно за хора с високо кръвно налягане.
В определени случаи дори може да помогне за облекчаване на симптомите на синдром на раздразнените черва (IBS).
Освен това киселото мляко може да е подходящо за хора с непоносимост към лактоза. Това е така, защото бактериите превръщат част от лактозата в млечна киселина, което е и причината киселото мляко да има кисел вкус.
Имайте предвид обаче, че не всяко кисело мляко съдържа живи пробиотици. В някои случаи живите бактерии са били убити по време на обработката.
Поради тази причина не забравяйте да изберете кисело мляко с активни или живи култури.
Също така, не забравяйте винаги да четете етикета на киселото мляко, преди да го купите.
Дори и гръмко да е написано, че е с ниско съдържание на мазнини или без мазнини, той все още може да бъде зареден с големи количества добавена захар.