ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИЯТ КОН
Монах бавно върви по път, когато чува звука на галопиращ кон. Той се обръща и вижда човек, който язди кон, движещ се към него. Когато мъжът се приближава, монахът пита: „Накъде отиваш?“.
Мъжът отговаря: „Не знам, попитайте коня“ и потегля.
ЧАШАТА ЧАЙ
Имало едно време един добре образован, много успял човек, който отишъл, да посети Дзен майстор, търсейки решение на своите проблеми. Докато Дзен майсторът и мъжът разговаряли, човекът често прекъсвал майстора, за да намеси собствените си убеждения, не позволявайки на майстора да завърши много от изреченията си.
Накрая майсторът спрял да говори и предложил на мъжа чаша чай. Когато Дзен майсторът наливал чая, той продължавал да налива, дори след като чашата се напълнила, продължавайки и след като тя преливала и прешивала.
„Спри да сипваш“, каза мъжът, „чашата е пълна“.
Дзен майсторът спрял и казал: „По същия начин и Вие сте твърде пълни със собствените си мнения. Искате моята помощ, но нямате място в собствената си чаша, за да получите думите ми. ”
СЛОНЪТ И ПРАСЕТО
Вървял слонът към стадото си, тъкмо след като се изкъпал в близката река. По пътя си слонът видял прасе, което вървяло право него. Прасето си идвало от обичайните си релаксиращи кални бани. Разбира се цялото, отгоре до долу, било покрито с кал.
Когато се приближило, прасето видяло как слона се отместил от пътя си, позволявайки на прасето да премине, давайки му път. Докато минавало покрай слона, прасето шумно се подиграло, казвайки, че всъщност слона, че се страхува от него и затова е избягал настрани.
Така разказал и на всички други прасета, които познавало и тези, които не познавало досега, но били наблизо. Всички те се смяли на слона. Чуло се надалеч за случката.
Слонове от стадото учудено попитали приятеля си: „Наистина ли се страхувахте от това прасе?“
Слонът отговарил: „Не. Можех да избутам прасето настрана, ако исках, но прасето беше кално и калта щеше да изцапа и мен. Исках да избегна това, затова отстъпих настрана. "