Кортизолът. Нито добър, нито лош, а жизненоважен в правилните количества, в правилното време и правилния ритъм. Точно както холестеролът и инсулинът, човешкият организъм има нужда от кортизол. Той не е неприятел, дори процесът на генериране на ернегия има нужда от кортизол, където той изпълнява важна роля на стимулатор в отделянето на глюкоза, мазнини, аминокиселини. Всяка среща със стрес, независимо дали източникът му е физически (упражнения) или емоционален, отваря пътя на ред събития, които се случват в организма. Механизмът „бий се или бягай“, добре познат на всички вас, скъпи читатели, включва отделяне на огромно количество стимулаторни хормони. Когато стресът е ежедневие, свръх активацията на тези механизми, се превръща в рутина и изразходва важни ресурси, необходими за други процеси. Един от неприятните ефекти на свръх отделянето на кортизол е повишеният интерес към храна, свръх апетитът и потребността за консумация на вредни храни. Но също така това е и част от закодирания в програмата на кортизола принцип – след преживян стрес, той иска да подсети организма да се презапаси отново с високо енергийни ресурси. При хроничен стрес този отговор може да се преобразува в перманентно състояние на незадоволим глад. Директната му връзка с преживяването на стрес, отваря пътища към редица други дестабилизиращи психиката състояния. Високите нива на кортизол биха могли да се обвържат с : Тревожност; Депресивни епизоди и състояния; Промяна в настроението; Постоянно висок апетит и желание за консумация на вредни храни; Натрупване на мазнини; Загуба на мускулна маса; Трудности в концентрацията; Отслабване на паметта; Сред многото фунцкии, които кортизолът изпълнява са : стимулиране освобождаването на глюкоза, мазнини, аминокиселини. В черния дроб именно кортизолът стимулира преходът на гликоген в глюкоза. В мастните тъкани мастните киселини се освобождават, стимулирани от кортизол. При скелетните мускули кортизолът подпомага освобождаването на аминокиселини, които или директно са необходими и използвани от мускулите за добив на енергия или се изпращат към черния дроб за преобразуване в глюкоза. Като при продължителни периоди има риск от значителна загуба на мускулната маса. Учените, посветили изследванията си на стреса, достигат до извода, че въпреки че живеем в модерен свят и рядко можем да използвме буквално режима „бии се или бягай“, нашият мозък контролира необходимостта от реакция и я пренася към хормонален отговор – организмът ни съхранява отговора към стреса и произвежда значими количества хормони на стреса. Като дори и само мисълта за стресиращо събитие, което има минимален шанс да се случи, е достатъчна да отключи процеси в ендокринната ни система и тя да се опита да се справи с потенциалния риск. Хронично високи нива на кортизола не са добри новини, но и хронично ниски нива – отново не са добри новини. Освен екстремностите – високи и ниски, постоянно равните нива отново не са това, което искаме. Отговорът тук седи в ритъма на кортизола. Човешкият организъм се нуждае от ниски нива на кортизол вечер и по време на релаксация, и високи нива в стресови ситуации, по време на физическа активност или при завършване на задача с кратък краен срок, след което границите му бързо да се смъкнат до начална позиция. Хронични нива на нито едно от тези две положения не са добри за нас, а ни трябва хармоничен ритъм, в който да бъде следван естествения ред на покачване и спадане, както и правилните ситуационни реакции. Изследване, проведено в Пенсилванския Университет, показва директната връзка между високи нива на стрес и разрушаване на тъкани в мозъка и скелетните структури. Като между високите нива на кортизол, депресията и намалената скелетна плътност съществува връзка при 67% от случаите. Когато мозъкът отчете едно събитие като стресово, той създава условия, стимулиращи ендокринните жлези да произвеждат и отделят хормони, включително адреналин и кортизол. Именно адреналинът е отговорен за усещането на вълнение и възбуда, докато кортизолът е отговорен да насочи организма към най-ефективните за момента енергиинни източници. Когато стресът настъпи, енергийните резерви на организма са бързо мобилизирани, чрез катаболично (разграждащо) разпадане на тъкани, за да може да достигне пълна готовност, в която да посрещне стресора. Нивата на адреналин и кортизол се покачват, а в същото време DHEA и тестостеронът се понижават. Положение при което кортизолът е висок, а DHEA и тестостерон са ниски, то следва загуба на мускулна маса и покачване на мастна. Когато сме изложени на стрес кортизолът повишава нивата на захар и мазнини в кръвта, за да може мозъкът да има полза от тях при справянето със стресора. Когато стресът е хроничен нивата на кортизол и инсулин са повишени едновременно, като изпращат сигнал до мастните клетки да складират възможно най-много мазнини. Също така те дават сигнал на мастните клетки да пазят мастните депа и така стресът може да намалява способността на организма ни да разгражда мазнините и да ги използва за генериране на енергия.
Когато сме изложени на стрес кортизолът повишава нивата на захар и мазнини в кръвта, за да може мозъкът да има полза от тях при справянето със стресора.
Ефектите от повишен кортизол : Загуба на мускулна маса · Разграждане на мускули и сухожилия · Намален синтез на протеини · Занижени нива на DHEA, тестостерон, хормон на растежа и TSH · Спад в базалния метаболизъм Повишаване на нивата на захар в кръвта: · Намален транспорт на глюкозата към клетките · Намалена инсулинова чувствителност · Повишен апетит и силно желание за консумация на въглехидрати Повишаване на телесните мазнини · Повишаване на общото количество телесни мазнини · Складиране на запаси от мазнини Стадиите на стреса 1.Алармираща фаза – стресът настъпва и тялото реагира на мига, за да задвижи всички описани процеси, след което се преминава към по-дългата фаза 2. Фаза на съпротива, която се стреми да възстанови баланса. И всичко това изглежда напълно нормално, реално проблемите започват, когато поставяме организма ни в положение , в което от него се иска да реагира прекалено често, намирайки се в тези две положения, които са равносилни на много високи нива на кортизол. При такива условия, когато стресът е постоянен или често повтарящ се, нивата на кортизол се покачват и остават постоянно високи, водещи до трета фаза 3. Претоварване. Във фаза Претоварване системите в организма ни не функционират оптимално и претърпяват сривове. Това е моментът, в който се вижда и усеща физическия дискомфорт, който можем да разпознаем като потисната имунна система, депресивни състояния, тревожност, липса на енергия, рязко напълняване, трудно сваляне на килограми, неспособност за концентрация. Ако организмът остане прекалено дълго във фаза 3, то той е изправен пред незабавна необходимост да предприеме мерки за възвръщане на баланса, за да бъде избегнат срив или ако вече е активен - да бъде овладян. При нормални условия организмът се справя отлично с регулирането на нивата на кортизол в кръвта. Естественият ритъм на кортизола следва циркадния ритъм, което означава, че нивата зависят от 24 часова ротация. Като най-високите нива на кортизол са рано сутрин между 6:00 и 8:00 часа, а най-ниските нива са около 2:00 след полунощ. Обикновено между 8:00 и 11:00 има рязък спад в нивата на кортизол, който продължава в хода на деня, достигайки най-ниската точка в 2:00 през ноща и готвейки се за нов пик, който да ни събуди и да ни даде старт на новия идващ ден. При хората, които работят на смени, ротацията се променя. Нормалната граница на кортизол в кръвта обхваща широк интервал 6-23 mcg/dl. HSD – ензимът, който превръща неактивният кортизол (кортизон) в активен кортизол. HSD може да бъде открит в почти всяка една клетка на организма ни и най-вече в мастните тъкани и мозъчните влакна. Като заради разположението му във всяка една клетка , HSD може да кара клетките да „виждат“ кортизола и да бъдат изложени на по-високи нива кортизол. Така той е спечелил името си на Усилвател за излагане на кортизол. Независимо как изглежда обичайната кръвна картина на индивида, високата активност на HSD би накарала всеки да бъде изложен на високи нива кортизол – отвътре, независимо от външната среда и условия. Което ни навежда на мисълта, че независимо колко добре умеете да контролирате стреса, нивата на кортизол в кръвта ви биха могли да се поддържат високи, заради активността на HSD. И тук отново правим връзка между мастните тъкани и нивата на кортизол. И така стресът или поне психофизиологичният отговор към стреса може да окаже силно влияние над нивата на кортизол, нашето здраве и поведение. Къде са полезните ни ходове? Движение. Докато спортуваме организмът е способен да консумира излишния кортизол. Да се храним пълноценно. Храната, която помага на ендокринната и храносмилателната система е изключително важна. Чрез храна можем да подпомагаме естествените им функции. Или чрез неправилната храна – да им пречим. Да подобрим метаболизма си. Пълноценното усвояване на необходимите микро и макронутриенти определя наличията им в организма. Все пак именно те са строителните материали на всяка клетка от тялото ни, влизаща в състава на всяка една от системите, които контролират функциите на човешкия организъм. Да определим кои са стресорите в ежедневието ни. Да ги разпознаем и да решим как ще се справяме с всеки един от тях. Ако няма как да ги премахнем изцяло, то тогава можем да намерим как да намалим контакта си с тях, как да променим гледната си точка, как да се адаптираме – всичко което е в наш контрол. Настоение, нагласа, енергия. Какво правим, което ги подобрява? И какво правим, което ги повлича в спирала от недоволство и неудоволетвореност? В каква степен поемаме отговорност за тях и в каква степен ги приписваме на околната среда, останалите, обстоятелствата? А всъщност какви бихме искали да бъдат – какъв човек сме, когато сме в добро настроение, изпълени с енергия и с добра нагласа? Въпросът на въпросите, заслужаващ цялото ни внимание и усилия. А всъщност какви бихме искали да бъдем – какъв човек сме, когато сме в добро настроение, изпълени с енергия и с добра нагласа? Въпросът на въпросите, заслужаващ цялото ни внимание и усилия. References : „The Cortisol Connection“ Shawn Talbott, PhD.